Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка -
идеята за призрачната Нощ.
(Една огромна черна котка
притихна на кълбо, приспала мощ).
С оранжев ирис втренчи се Луната -
фотонен сноп от глухия безкрай.
Открадна от сърцето Тайната
ревниво пазена за слънчевия Рай...
© Младен Мисана All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
