Feb 3, 2015, 10:12 PM
Пейзажи на самотата
Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка -
идеята за призрачната Нощ.
(Една огромна черна котка
притихна на кълбо, приспала мощ).
С оранжев ирис втренчи се Луната -
фотонен сноп от глухия безкрай.
Открадна от сърцето Тайната
ревниво пазена за слънчевия Рай...
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво! Изниква пред съзнанието, изчезва, предизвиква мислите, оставя ги, радвам се, че попаднах тук...
-
!!!
-
Погали цветето преди да се пречупи,
докосвайки го с твоята душа...
За спомен му остави миг от вечност
сиротно да се бори за всеки миг живот...
Света жестоко днес протяга,
към него пак отровните си пипала
и в унеса на дните пропилени
крещи от болка в този късен час...
И погледа се взира в луната,
обгръща я с невидими въпроси
едно защо - трепти в тишината...
нима открехна на сърцето тайната
някой ден да се усмихва
пред портите на слънчевия Рай...
Младене, благодаря ти за вдъхновението...!
Адмирации за хубавите стихове които пишеш!
Пожелавам ти нови творчески успехи! -
Благодаря за вниманието, Елица!
И на теб благодарност за хубавите думи, Ани! Трогнат съм. -
Много образни и красиви метафори са използвани в творбата ти, Младен! Имаш страхотни философски стихотворения. Поздрави от мен!
-
Благодаря ви Стойна, Кръстина и Мая за хубавите думи и за вниманието по повод скромния ми текст! Трогнат съм.
Мерси и на теб, Септември, а също и на Валдемар /perov/! Зарадвахте ме с присъствието си.
Хубав ден на всички вас! -
Безспорен е фактът, че ти умееш да пишеш еднакво талантливо и за самотата в живота, и за любовта в живота, и за смисъла на човешкия живот от философска гледна точка, да, така е, каквато и да е темата, твоите стихове се четат от всички и предизвикват субективни анализи.
Както винаги си сътворил оригинален стих с актуално общочовешко послание! Поздрави и от мен! -
" С оранжев ирис втренчи си Луната -
Фотонен сноп от глухия безкрай.
Открадна от сърцето тайната
ревниво пазена за слънчевия Рай..."
Звучи ми поетично и сигурно затова ме привлича.
Поздрав и хубав ден! -
Благодаря ти, Ралица! С жеста си да коментираш моя текст, ти доказа, че няма дребнавост в душата ти. Аз следя твоята поезия от известно време и ти знаеш това. И я следя не случайно, а защото видях, че имаш даденост да напишеш много хубави неща. С някои текстове ти ми демонстрира това убедително. По тази единствена причина ме е грижа за всеки твой текст поотделно. И точно по тази причина съм на моменти критичен. Вярвам, че ясно си осъзнала моята добронамереност.
Този мой текст бе публикуван за пръв път в сайт Хулите на 5 май 2014г.
Приятна вечер! -
Едно хубaво кaчество не можем дa и отречем нa сaмотaтa, че е крaсивa. Твоятa в случaя ми хaресa особено много! И фотоните ти сa някaк по-мaлко физични и по-поетични. Поздрaви!
-
Мерси, Таня!
Лека вечер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря сърдечно за вниманието ви!