Пейзажно

Лудее вятърът в тополите,

а те се радват на дъжда.

Какво ли тихо си говорят,

дали за бурята, или нощта

и пак превиват клони, милите,

под натиска на своята съдба

и пак изпъват им се жилите

да вкусят живата вода.

Нека вилнее, нека свири бурята,

така каляват се сърца,

когато спре, ще бъдат повече

заради покълналите семена.