Пейзажно

1 mar 2011, 21:20

Poesía » Del paisaje

918 0 0

Лудее вятърът в тополите,

а те се радват на дъжда.

Какво ли тихо си говорят,

дали за бурята, или нощта

и пак превиват клони, милите,

под натиска на своята съдба

и пак изпъват им се жилите

да вкусят живата вода.

Нека вилнее, нека свири бурята,

така каляват се сърца,

когато спре, ще бъдат повече

заради покълналите семена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.