1.03.2011 г., 21:20 ч.

Пейзажно 

  Поезия » Пейзажна
921 0 0

Лудее вятърът в тополите,

а те се радват на дъжда.

Какво ли тихо си говорят,

дали за бурята, или нощта

 

и пак превиват клони, милите,

под натиска на своята съдба

и пак изпъват им се жилите

да вкусят живата вода.

 

Нека вилнее, нека свири бурята,

така каляват се сърца,

когато спре, ще бъдат повече

заради покълналите семена.

© Георги Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??