Лудее вятърът в тополите,
а те се радват на дъжда.
Какво ли тихо си говорят,
дали за бурята, или нощта
и пак превиват клони, милите,
под натиска на своята съдба
и пак изпъват им се жилите
да вкусят живата вода.
Нека вилнее, нека свири бурята,
така каляват се сърца,
когато спре, ще бъдат повече
заради покълналите семена.
© Георги Пенчев All rights reserved.