Лудее вятърът в тополите,
а те се радват на дъжда.
Какво ли тихо си говорят,
дали за бурята, или нощта
и пак превиват клони, милите,
под натиска на своята съдба
и пак изпъват им се жилите
да вкусят живата вода.
Нека вилнее, нека свири бурята,
така каляват се сърца,
когато спре, ще бъдат повече
заради покълналите семена.
© Георги Пенчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
