Mar 1, 2011, 9:20 PM

Пейзажно 

  Poetry » Landscape
922 0 0

Лудее вятърът в тополите,

а те се радват на дъжда.

Какво ли тихо си говорят,

дали за бурята, или нощта

 

и пак превиват клони, милите,

под натиска на своята съдба

и пак изпъват им се жилите

да вкусят живата вода.

 

Нека вилнее, нека свири бурята,

така каляват се сърца,

когато спре, ще бъдат повече

заради покълналите семена.

© Георги Пенчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??