Лудее вятърът в тополите,
а те се радват на дъжда.
Какво ли тихо си говорят,
дали за бурята, или нощта
и пак превиват клони, милите,
под натиска на своята съдба
и пак изпъват им се жилите
да вкусят живата вода.
Нека вилнее, нека свири бурята,
така каляват се сърца,
когато спре, ще бъдат повече
заради покълналите семена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up