29 sept 2011, 9:32

Пенелопено

710 0 4

Години дълги бях аз Пенелопа -

и чаках моя Одисей...

Сърцето ми от нерви се разхлопа,

животът в чакане премина... Хеей...

 

Години дълги радвах се на снимки,

на спомени и някакви мечти...

И чаках, чаках - да се случи нещо,

ех, блянове... преминали - боли...

 

Каква бе тази обич невидяна,

защо не свърнах поглед настрани,

защо от съвест обладана -

пропуснах свойте младини...

 

Ще има ли възмездие за мене,

за мойта вярност и любов до гроб.

А може Бог, преди да си ме вземе,

да ме провъзгласи за верен роб...

 

Ех, живот, отмина пак година...

Какво остава ми, освен да се посмея.

Пенелопа, писано е - не на сцена,

а нейния живот да изживея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защото си прекрасна, точно такава!
    Прегръдка, Ренка
  • Пак хубав стих!Поздрав!
  • Снощи прочетох "Само теб" и Ви писах-сега отново май трябва да повторя, че този мъж е за завиждане,но това често става в живота.В българския вариант на една стара песен на Кридънс се пееше: "...аз търся тебе,ти търсиш друг,той пък търси друга,тя пък търси друг..." Но и двете Ви стихотворения са много хубави!
  • Прекрасно -Пенелопа,не си сама в тази роля,но те уверявам че е хубаво ако е взаимно-нали?Хареса ми! Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...