Пенелопено

Поэзия » Любовная

709 0 4

Години дълги бях аз Пенелопа -

и чаках моя Одисей...

Сърцето ми от нерви се разхлопа,

животът в чакане премина... Хеей...

Години дълги радвах се на снимки,

на спомени и някакви мечти...

И чаках, чаках - да се случи нещо,

ех, блянове... преминали - боли...

Каква бе тази обич невидяна,

защо не свърнах поглед настрани,

защо от съвест обладана -

пропуснах свойте младини...

Ще има ли възмездие за мене,

за мойта вярност и любов до гроб.

А може Бог, преди да си ме вземе,

да ме провъзгласи за верен роб...

Ех, живот, отмина пак година...

Какво остава ми, освен да се посмея.

Пенелопа, писано е - не на сцена,

а нейния живот да изживея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Защото си прекрасна, точно такава!
Прегръдка, Ренка

2011-09-29T15:46:00+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Пак хубав стих!Поздрав!

2011-09-29T13:33:28+03:00
batstefko1 (Ст)

Снощи прочетох "Само теб" и Ви писах-сега отново май трябва да повторя, че този мъж е за завиждане,но това често става в живота.В българския вариант на една стара песен на Кридънс се пееше: "...аз търся тебе,ти търсиш друг,той пък търси друга,тя пък търси друг..." Но и двете Ви стихотворения са много хубави!

2011-09-29T13:20:40+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Прекрасно -Пенелопа,не си сама в тази роля,но те уверявам че е хубаво ако е взаимно-нали?Хареса ми! Поздрав!

2011-09-29T09:36:44+03:00