Пенелопено
Години дълги бях аз Пенелопа -
и чаках моя Одисей...
Сърцето ми от нерви се разхлопа,
животът в чакане премина... Хеей...
Години дълги радвах се на снимки,
на спомени и някакви мечти...
И чаках, чаках - да се случи нещо,
ех, блянове... преминали - боли...
Каква бе тази обич невидяна,
защо не свърнах поглед настрани,
защо от съвест обладана -
пропуснах свойте младини...
Ще има ли възмездие за мене,
за мойта вярност и любов до гроб.
А може Бог, преди да си ме вземе,
да ме провъзгласи за верен роб...
Ех, живот, отмина пак година...
Какво остава ми, освен да се посмея.
Пенелопа, писано е - не на сцена,
а нейния живот да изживея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
