renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
29.09.2011 г., 9:32 ч.

Пенелопено 

  Поезия » Любовна
528 0 4

Години дълги бях аз Пенелопа -

и чаках моя Одисей...

Сърцето ми от нерви се разхлопа,

животът в чакане премина... Хеей...

 

Години дълги радвах се на снимки,

на спомени и някакви мечти...

И чаках, чаках - да се случи нещо,

ех, блянове... преминали - боли...

 

Каква бе тази обич невидяна,

защо не свърнах поглед настрани,

защо от съвест обладана -

пропуснах свойте младини...

 

Ще има ли възмездие за мене,

за мойта вярност и любов до гроб.

А може Бог, преди да си ме вземе,

да ме провъзгласи за верен роб...

 

Ех, живот, отмина пак година...

Какво остава ми, освен да се посмея.

Пенелопа, писано е - не на сцена,

а нейния живот да изживея...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защото си прекрасна, точно такава!
    Прегръдка, Ренка
  • Пак хубав стих!Поздрав!
  • Снощи прочетох "Само теб" и Ви писах-сега отново май трябва да повторя, че този мъж е за завиждане,но това често става в живота.В българския вариант на една стара песен на Кридънс се пееше: "...аз търся тебе,ти търсиш друг,той пък търси друга,тя пък търси друг..." Но и двете Ви стихотворения са много хубави!
  • Прекрасно -Пенелопа,не си сама в тази роля,но те уверявам че е хубаво ако е взаимно-нали?Хареса ми! Поздрав!
Предложения
: ??:??