Години дълги бях аз Пенелопа -
и чаках моя Одисей...
Сърцето ми от нерви се разхлопа,
животът в чакане премина... Хеей...
Години дълги радвах се на снимки,
на спомени и някакви мечти...
И чаках, чаках - да се случи нещо,
ех, блянове... преминали - боли...
Каква бе тази обич невидяна,
защо не свърнах поглед настрани,
защо от съвест обладана -
пропуснах свойте младини... ...