6 may 2008, 1:05

Пенсионираният морски вълк 

  Poesía » Filosófica
717 0 6


След стогодишен трудов стаж,
с монета в джоба,
край мъртвия Адамов плаж
върти белота.
Оглежда младите жени
и си свирука.
Не го вълнуват новини.
Не му е скучно.
Ще псува всеки подъл коз -
така е свикнал.
И може би единствен Бог
би го надвикал.
Усеща мириса на гроб
и пие вино,
за да превърне своя лоб
във раковина.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??