29 ago 2010, 15:57

Пепел 

  Poesía » Otra
566 0 1
Дойде, ограби ме и тръгна.
А колко можех да те задържа
във времето на изтръгнатото ми сърце?
Колко още можех да те търся?
Дойде и посади кокиче
в градината от мраморни лехи.
И там посърна твоето момиче -
сред каменните плачещи върби.
Там, под полите на болката,
вие от мъка моето сърце.
Тръгна, а в гърдите зейна рана.
Бликна стихийният зов, но умря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??