Дойде, ограби ме и тръгна.
А колко можех да те задържа
във времето на изтръгнатото ми сърце?
Колко още можех да те търся?
Дойде и посади кокиче
в градината от мраморни лехи.
И там посърна твоето момиче -
сред каменните плачещи върби.
Там, под полите на болката,
вие от мъка моето сърце.
Тръгна, а в гърдите зейна рана.
Бликна стихийният зов, но умря. ...