бялатишина
141 124
17 mar 2019, 17:37

Пепел 

  Poesía » De amor
543 0 4

Отдавна е време за сбогом.
Но как се сбогуваш с мечта?
И как се сбогуваш със спомен,
от който порастват крила? 

 

Прости ми, че търся те сляпо
из всяка вселена пред мен.
Безсилен е даже и разумът
пред твоята дума, сърце.

 

А ти не поглеждаш обратно.
Не дириш пролука назад.
Покрита съм цялата в рани.
И всеки ден свършва света.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??