17 мар. 2019 г., 17:37

Пепел 

  Поэзия » Любовная
542 0 4

Отдавна е време за сбогом.
Но как се сбогуваш с мечта?
И как се сбогуваш със спомен,
от който порастват крила? 

 

Прости ми, че търся те сляпо
из всяка вселена пред мен.
Безсилен е даже и разумът
пред твоята дума, сърце.

 

А ти не поглеждаш обратно.
Не дириш пролука назад.
Покрита съм цялата в рани.
И всеки ден свършва света.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??