бялатишина
141 124
Mar 17, 2019, 5:37 PM

Пепел 

  Poetry » Love
540 0 4

Отдавна е време за сбогом.
Но как се сбогуваш с мечта?
И как се сбогуваш със спомен,
от който порастват крила? 

 

Прости ми, че търся те сляпо
из всяка вселена пред мен.
Безсилен е даже и разумът
пред твоята дума, сърце.

 

А ти не поглеждаш обратно.
Не дириш пролука назад.
Покрита съм цялата в рани.
И всеки ден свършва света.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??