Вините си изпрахме на реката –
в река различно дважди се оглеждаш.
Оглежда се и бляскава душата,
душа, обвита в свойта плът – одежда.
Одеждите привличат суетата,
а суета на всекиму е нужна,
Тъй нужна, сякаш мед за сетивата,
а сетивата страстите пробуждат.
Пробуждането е живот – сияе,
сияе, недокоснат от забрава.
Забравата навъсено роптае,
роптае в пепел, жадна за жарава!