12 may 2020, 7:25  

Пепел жадна за жарава

  Poesía
735 5 7

Вините си изпрахме на реката –

в река различно дважди се оглеждаш.

Оглежда се и бляскава душата,

душа, обвита в свойта плът – одежда.

 

Одеждите привличат суетата,

а суета на всекиму е нужна,

Тъй нужна, сякаш мед за сетивата,

а сетивата страстите пробуждат.

 

Пробуждането е живот – сияе,

сияе, недокоснат от забрава.

Забравата навъсено роптае,

роптае в пепел, жадна за жарава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си - казва Шопенхауер, Албена. Благодаря за всички коментари, Приятели!
  • Трябваше да добавиш под заглавието „философска”. Макар, че суетата според мен изобщо не е необходима, напротив... бих казала, че е разновидност на глупостта... Но стихът ти е много силен! Поздравления!
  • Стих с философски подтекст.
    Поздрав!
  • Хубаво е, Дани! Много!
  • Повторенията ти са много интересни!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....