May 12, 2020, 7:25 AM  

Пепел жадна за жарава

  Poetry
741 5 7

Вините си изпрахме на реката –

в река различно дважди се оглеждаш.

Оглежда се и бляскава душата,

душа, обвита в свойта плът – одежда.

 

Одеждите привличат суетата,

а суета на всекиму е нужна,

Тъй нужна, сякаш мед за сетивата,

а сетивата страстите пробуждат.

 

Пробуждането е живот – сияе,

сияе, недокоснат от забрава.

Забравата навъсено роптае,

роптае в пепел, жадна за жарава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си - казва Шопенхауер, Албена. Благодаря за всички коментари, Приятели!
  • Трябваше да добавиш под заглавието „философска”. Макар, че суетата според мен изобщо не е необходима, напротив... бих казала, че е разновидност на глупостта... Но стихът ти е много силен! Поздравления!
  • Стих с философски подтекст.
    Поздрав!
  • Хубаво е, Дани! Много!
  • Повторенията ти са много интересни!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...