20 feb 2008, 22:26

Пепел ли стàна в душà ти?

  Poesía
1.3K 0 1
   

 

Колко още, сърце, ще кътам в тебе предпазливо тая болка

и ще страдам мълчаливо? Колко рими ще изкапят от тебе

като капки кръв? Кога ще махнеш пак с ръце игриво?

Докога ще се криеш и ще се озърташ тъй плашливо?

 

Поисках усмивката ти, компанията ти,

с наслада изпивах думите ти,

дланите ти... парещи по мен трептяха,

в очите ти се губех и в тях още търся светлината...

 

на тези искри безумни, но далечни;

Кажи ми, пепел ли стàна в душà ти,

страх ли те обсеби, мое мило,

че тишина тътне тъй глухо?

 

Не виждаш мълчаливата обич в очите,

защото не си до мен, мен отрече.

И аз не усещам твойте радости и твойте скърби,

а само тази, твойта, пропаст помежду ни.

 

02.I.2008

Цикъл 5

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кера Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъжно...
    Трогна ме! Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...