Колко още, сърце, ще кътам в тебе предпазливо тая болка
и ще страдам мълчаливо? Колко рими ще изкапят от тебе
като капки кръв? Кога ще махнеш пак с ръце игриво?
Докога ще се криеш и ще се озърташ тъй плашливо?
Поисках усмивката ти, компанията ти,
с наслада изпивах думите ти,
дланите ти... парещи по мен трептяха,
в очите ти се губех и в тях още търся светлината...
на тези искри безумни, но далечни;
Кажи ми, пепел ли стàна в душà ти,
страх ли те обсеби, мое мило,
че тишина тътне тъй глухо? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up