Очи замислени, поглед напрегнат,
светъл лъч проблесна и замръкна - отново късно.
Вече няма го довчерашния непознат,
а ти все бродиш из миналото мръсно.
Луташ се, но продължаваш,
търсиш, ала не намираш,
желаеш, а после пак бягаш,
някой вика, ти не чуваш.
Очи напрегнати, поглед замислен,
искра мъжди, догаря - пак е тъмно,
а ти стоиш без отговор смислен
и се чудиш все тъй защо е късно.
© Симона Войчева Todos los derechos reservados