17.04.2009 г., 12:06  

Пепел любов

665 0 2

       Очи замислени, поглед напрегнат, 

       светъл лъч проблесна и замръкна - отново късно.

       Вече няма го довчерашния непознат,

       а ти все бродиш из миналото мръсно.

 

       Луташ се, но продължаваш,

       търсиш, ала не намираш,

       желаеш, а после пак бягаш,

       някой вика, ти не чуваш.

 

       Очи напрегнати, поглед замислен,

       искра мъжди, догаря - пак е тъмно,

       а ти стоиш без отговор смислен

       и се чудиш все тъй защо е късно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Войчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....