17 апр. 2009 г., 12:06  

Пепел любов

666 0 2

       Очи замислени, поглед напрегнат, 

       светъл лъч проблесна и замръкна - отново късно.

       Вече няма го довчерашния непознат,

       а ти все бродиш из миналото мръсно.

 

       Луташ се, но продължаваш,

       търсиш, ала не намираш,

       желаеш, а после пак бягаш,

       някой вика, ти не чуваш.

 

       Очи напрегнати, поглед замислен,

       искра мъжди, догаря - пак е тъмно,

       а ти стоиш без отговор смислен

       и се чудиш все тъй защо е късно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Войчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...