Пепел над пръстта
Изгорих си пръстите, огън да разпалвам
във ярки нощи, под хиляди слънца.
Душата си на малки късчета да раздавам
на птиците, вместо трошички хляб.
Изгорих си сърцето, във разпалени клади,
вместо жарава, то огън да тупти.
Душата ми, тънки лъчи от звездици млади,
се разсипа на водопадни искри.
Изгорих си календара на дните неживяни,
невидяли изгрева на нова зора.
Душата ми - е, колкото от нея е останало,
изгорих... пепел над пръстта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Илиева Todos los derechos reservados
