Пепел над пръстта
Изгорих си пръстите, огън да разпалвам
във ярки нощи, под хиляди слънца.
Душата си на малки късчета да раздавам
на птиците, вместо трошички хляб.
Изгорих си сърцето, във разпалени клади,
вместо жарава, то огън да тупти.
Душата ми, тънки лъчи от звездици млади,
се разсипа на водопадни искри.
Изгорих си календара на дните неживяни,
невидяли изгрева на нова зора.
Душата ми - е, колкото от нея е останало,
изгорих... пепел над пръстта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Илиева Все права защищены
