Пепел над пръстта
Изгорих си пръстите, огън да разпалвам
във ярки нощи, под хиляди слънца.
Душата си на малки късчета да раздавам
на птиците, вместо трошички хляб.
Изгорих си сърцето, във разпалени клади,
вместо жарава, то огън да тупти.
Душата ми, тънки лъчи от звездици млади,
се разсипа на водопадни искри.
Изгорих си календара на дните неживяни,
невидяли изгрева на нова зора.
Душата ми - е, колкото от нея е останало,
изгорих... пепел над пръстта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
