19 ene 2008, 19:01

Пепел-остатък... ще чакам в прахта

1.2K 0 9
Пепел-остатък... ще чакам в прахта

Ръми душата ми,
влажни мъниста се леят.
Тежи тъгата ми,
усмивки забравени тлеят.
Болят устните,
да се гърчат от несподеление.
Кървят мислите,
дирещи близко спасение.
Трептят дланите,
забравени за милувки.
Горят раните,
от отхвърлени целувки.
На страстта синьото
в очите прозира,
а пепел-остатък от мен
любовта презира.
Вземи тъгите ми,
до едничка са твои.
Но върни в дните ми
на самотата покоя.
И когато напиеш се
от сластта на света,
потърси ме в сълзите си,
аз ще чакам в прахта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Милорадова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички.Поздрави!
  • Невероятен стих!
    Много възхита и поздрави, Ива.
  • Остатъкът от теб,
    заровен в пепелта,
    ще възкръсне като Феникс
    и ще покори света!
    А душата ти ръмяща
    ще се извиси като дъга
    пъстроцветна и раздаваща
    любов на хорските сърца!

    Впечатлена съм от мелодичността на стиха ти, Ива! Настроението е тъжно, но липсва отчаяние - прозира надеждата! Поздравления и за това!
  • Чудесно!Поздравления!
  • Много силен стих

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...