Jan 19, 2008, 7:01 PM

Пепел-остатък... ще чакам в прахта 

  Poetry » Love
867 0 9
Пепел-остатък... ще чакам в прахта

Ръми душата ми,
влажни мъниста се леят.
Тежи тъгата ми,
усмивки забравени тлеят.
Болят устните,
да се гърчат от несподеление.
Кървят мислите,
дирещи близко спасение.
Трептят дланите,
забравени за милувки.
Горят раните,
от отхвърлени целувки.
На страстта синьото
в очите прозира,
а пепел-остатък от мен
любовта презира.
Вземи тъгите ми,
до едничка са твои.
Но върни в дните ми
на самотата покоя.
И когато напиеш се
от сластта на света,
потърси ме в сълзите си,
аз ще чакам в прахта.

© Ива Милорадова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички.Поздрави!
  • Невероятен стих!
    Много възхита и поздрави, Ива.
  • Остатъкът от теб,
    заровен в пепелта,
    ще възкръсне като Феникс
    и ще покори света!
    А душата ти ръмяща
    ще се извиси като дъга
    пъстроцветна и раздаваща
    любов на хорските сърца!

    Впечатлена съм от мелодичността на стиха ти, Ива! Настроението е тъжно, но липсва отчаяние - прозира надеждата! Поздравления и за това!
  • Чудесно!Поздравления!
  • Много силен стих
  • Браво!
  • Браво!!!Поздрави!!!
  • Браво! Впечетлена съм от стиха ти!
  • Твоя стих ме плени, прекрасни думи...
    Тръпки ме побиха докато го четох!!!
    Поздравления, миличка!
Random works
: ??:??