Пепел-остатък... ще чакам в прахта
Пепел-остатък... ще чакам в прахта
Ръми душата ми,
влажни мъниста се леят.
Тежи тъгата ми,
усмивки забравени тлеят.
Болят устните,
да се гърчат от несподеление.
Кървят мислите,
дирещи близко спасение.
Трептят дланите,
забравени за милувки.
Горят раните,
от отхвърлени целувки.
На страстта синьото
в очите прозира,
а пепел-остатък от мен
любовта презира.
Вземи тъгите ми,
до едничка са твои.
Но върни в дните ми
на самотата покоя.
И когато напиеш се
от сластта на света,
потърси ме в сълзите си,
аз ще чакам в прахта.
Ръми душата ми,
влажни мъниста се леят.
Тежи тъгата ми,
усмивки забравени тлеят.
Болят устните,
да се гърчат от несподеление.
Кървят мислите,
дирещи близко спасение.
Трептят дланите,
забравени за милувки.
Горят раните,
от отхвърлени целувки.
На страстта синьото
в очите прозира,
а пепел-остатък от мен
любовта презира.
Вземи тъгите ми,
до едничка са твои.
Но върни в дните ми
на самотата покоя.
И когато напиеш се
от сластта на света,
потърси ме в сълзите си,
аз ще чакам в прахта.
© Ива Милорадова All rights reserved.
