Пепел от рози
Пепел от рози и един смачкан лист
С името на този, за който е следния стих.
Розите бяха червени, огънят на любовта гореше,
Листата бяха зелени, всеки миг до мен ти беше.
Но щастието е кратко и намеси се завистта.
Отмъщението е сладко, но защо на мен и то точно сега?
Като разцъфтяла роза любовта красива беше,
но в миг на пепел стана, щом “Край” той изрече.
Явно розата бе от стъкло и безмилостно счупи я ти,
Разпиля се като ято, обстрелвано с отровни стрели.
Може би една стрела отклони се
И полетя към сърцето,
В него тя заби се,
Напук, да не забравя момчето.
Пепел от рози вятърът разпилява,
Зъсъхнали сълзи, а слънцето изгрява
С името на този, за който е следния стих.
Розите бяха червени, огънят на любовта гореше,
Листата бяха зелени, всеки миг до мен ти беше.
Но щастието е кратко и намеси се завистта.
Отмъщението е сладко, но защо на мен и то точно сега?
Като разцъфтяла роза любовта красива беше,
но в миг на пепел стана, щом “Край” той изрече.
Явно розата бе от стъкло и безмилостно счупи я ти,
Разпиля се като ято, обстрелвано с отровни стрели.
Може би една стрела отклони се
И полетя към сърцето,
В него тя заби се,
Напук, да не забравя момчето.
Пепел от рози вятърът разпилява,
Зъсъхнали сълзи, а слънцето изгрява
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кери Исова Todos los derechos reservados
