8 sept 2006, 15:11

ПЕПЕЛИЩЕ

  Poesía
1.7K 0 7
Изгорях,изгорях и вече изтлявам;
утре ще бъда пепел най-черна...
За думи и случки - не! - не съжалявам
и съпруга бях, и блудница не вярна.
Припламвах сред толкова много ръце;
жарава бях в толкова много легла;
обичах до болка и с цялото си сърце;
магьосница бях и просто жена...
Нарочно криех лика си в тълпата,
а после проблясвах като Зенит...
Намирах се и си губех душата;
привличах и отблъсквах като магнит...
Приемах толкова форми необходими;
променях се според прищевки в миг...
Потъвах в очи: и черни, и толкова сини;
заглушавах у мен с все сила всеки вик...
Бях огън и толкоз топло огнище,
загряващо чак до червено дланта,
а днес опушеното у мен пепелище
мечтае да сгрее само твойта ръка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми как пишеш.
  • Ще се радвам да чета твоите стихове!
    Браво!
  • Пишеш много красиво,Хриси .
    Радвам се ,че именно твоите стихове прочетох.
    Поздравявам те за таланта ,който носиш в себе си ...и ще те чета с удоволствие.
    Оценката не е важна ,но е ясна.../6/
  • "Припламвах сред толкова много ръце;
    жарава бях в толкова много легла;
    обичах до болка и с цялото си сърце;
    магьосница бях и просто жена..."
    Просто си огън!
    Браво, чудесен стих!
  • чудесни стихове

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...