Изгорях,изгорях и вече изтлявам; утре ще бъда пепел най-черна... За думи и случки - не! - не съжалявам и съпруга бях, и блудница не вярна. Припламвах сред толкова много ръце; жарава бях в толкова много легла; обичах до болка и с цялото си сърце; магьосница бях и просто жена... Нарочно криех лика си в тълпата, а после проблясвах като Зенит... Намирах се и си губех душата; привличах и отблъсквах като магнит... Приемах толкова форми необходими; променях се според прищевки в миг... Потъвах в очи: и черни, и толкова сини; заглушавах у мен с все сила всеки вик... Бях огън и толкоз топло огнище, загряващо чак до червено дланта, а днес опушеното у мен пепелище мечтае да сгрее само твойта ръка...
Пишеш много красиво,Хриси .
Радвам се ,че именно твоите стихове прочетох.
Поздравявам те за таланта ,който носиш в себе си ...и ще те чета с удоволствие.
Оценката не е важна ,но е ясна.../6/
"Припламвах сред толкова много ръце;
жарава бях в толкова много легла;
обичах до болка и с цялото си сърце;
магьосница бях и просто жена..."
Просто си огън!
Браво, чудесен стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.