ПЕПЕЛИЩЕ
Изгорях,изгорях и вече изтлявам;
утре ще бъда пепел най-черна...
За думи и случки - не! - не съжалявам
и съпруга бях, и блудница не вярна.
Припламвах сред толкова много ръце;
жарава бях в толкова много легла;
обичах до болка и с цялото си сърце;
магьосница бях и просто жена...
Нарочно криех лика си в тълпата,
а после проблясвах като Зенит...
Намирах се и си губех душата;
привличах и отблъсквах като магнит...
Приемах толкова форми необходими;
променях се според прищевки в миг...
Потъвах в очи: и черни, и толкова сини;
заглушавах у мен с все сила всеки вик...
Бях огън и толкоз топло огнище,
загряващо чак до червено дланта,
а днес опушеното у мен пепелище
мечтае да сгрее само твойта ръка...
утре ще бъда пепел най-черна...
За думи и случки - не! - не съжалявам
и съпруга бях, и блудница не вярна.
Припламвах сред толкова много ръце;
жарава бях в толкова много легла;
обичах до болка и с цялото си сърце;
магьосница бях и просто жена...
Нарочно криех лика си в тълпата,
а после проблясвах като Зенит...
Намирах се и си губех душата;
привличах и отблъсквах като магнит...
Приемах толкова форми необходими;
променях се според прищевки в миг...
Потъвах в очи: и черни, и толкова сини;
заглушавах у мен с все сила всеки вик...
Бях огън и толкоз топло огнище,
загряващо чак до червено дланта,
а днес опушеното у мен пепелище
мечтае да сгрее само твойта ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Саръова Всички права запазени
