Пепелище

Poesía

1.1K 1 7

Пепелище

Погуби ни препускащото време.

Отнесе ни във полюси различни.

Угрижени във тежкото си бреме,

живяхме някак чужди и себични.

Все бързахме. Къде ли ще отидем?!

Пропускахме най-мъничките щрихи.

Не чухме, не можахме да открием,

зовът на чувства, там, дълбоко скрити.

Летят, връхлитат буря след вихрушка...

Угасна пламък в топлото огнище.

Вратата тежка вятъра затръшна.

Какво остана?! Само пепелище.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lindastefani (Камелия)

Когато човек пише със сърце и душа,
в стиховете му прозира неговата същност!
Благодаря, че сподели!

2015-11-24T19:50:02+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Истинска поезия!

2015-10-23T11:12:16+03:00
lindastefani (Камелия)

Благодаря ти, Лена! Поздрави!

2015-06-16T19:05:42+03:00
LenaNik (ЕЛена Ник)

Тъжна, но истинска поезия.

2015-06-14T14:31:31+03:00
lindastefani (Камелия)

Тъжно, но истина.
Много нежен коментар, Септември. Наистина е нужно да съхраним вярата, надеждата и любовта, за да преодоляваме трудностите и продължим напред.
Не винаги човек успява да подреди правилно своите приоритети.
Дома и семейния уют са най-ценните неща в живота. Затова трябва винаги да откриваме правилния път и вярната посока.

"Във всяка възможност има трудност, но и във всяка трудност
има възможност!" Не я пропускайте!

Благодаря ви Галифрей, Септември, Лиляна и Василка, че споделихте!

2015-04-26T17:17:57+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0