lindastefani (Камелия)
93 1122
25 abr 2015, 21:22

Пепелище 

  Poesía
795 1 7

                   Пепелище

 

Погуби ни препускащото време.

Отнесе ни във полюси различни.

Угрижени във тежкото си бреме,

живяхме някак чужди и себични.

 

Все бързахме. Къде ли ще отидем?!

Пропускахме най-мъничките щрихи.

Не чухме, не можахме да открием,

зовът на чувства, там, дълбоко скрити.

 

Летят, връхлитат буря след вихрушка...

Угасна пламък в топлото огнище.

Вратата тежка вятъра затръшна.

Какво остана?! Само пепелище.

© Камелия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато човек пише със сърце и душа,
    в стиховете му прозира неговата същност!
    Благодаря, че сподели!
  • Истинска поезия!
  • Благодаря ти, Лена! Поздрави!
  • Тъжна, но истинска поезия.
  • Тъжно, но истина.
    Много нежен коментар, Септември. Наистина е нужно да съхраним вярата, надеждата и любовта, за да преодоляваме трудностите и продължим напред.
    Не винаги човек успява да подреди правилно своите приоритети.
    Дома и семейния уют са най-ценните неща в живота. Затова трябва винаги да откриваме правилния път и вярната посока.

    "Във всяка възможност има трудност, но и във всяка трудност
    има възможност!" Не я пропускайте!

    Благодаря ви Галифрей, Септември, Лиляна и Василка, че споделихте!
  • Бързаме и забравяме най-важното в живота-дома. Обърнем се да го търсим, но вече го няма. Харесах!
  • Много красиво и тъжно.
Propuestas
: ??:??