25.04.2015 г., 21:22 ч.
Пепелище
Пепелище
Погуби ни препускащото време.
Отнесе ни във полюси различни.
Угрижени във тежкото си бреме,
живяхме някак чужди и себични.
Все бързахме. Къде ли ще отидем?!
Пропускахме най-мъничките щрихи.
Не чухме, не можахме да открием,
зовът на чувства, там, дълбоко скрити.
Летят, връхлитат буря след вихрушка...
Угасна пламък в топлото огнище.
Вратата тежка вятъра затръшна.
Какво остана?! Само пепелище.
© Камелия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Истинска поезия!
-
Благодаря ти, Лена! Поздрави!
-
Тъжна, но истинска поезия.
-
Тъжно, но истина.
Много нежен коментар, Септември. Наистина е нужно да съхраним вярата, надеждата и любовта, за да преодоляваме трудностите и продължим напред.
Не винаги човек успява да подреди правилно своите приоритети.
Дома и семейния уют са най-ценните неща в живота. Затова трябва винаги да откриваме правилния път и вярната посока.
"Във всяка възможност има трудност, но и във всяка трудност
има възможност!" Не я пропускайте!
Благодаря ви Галифрей, Септември, Лиляна и Василка, че споделихте! -
Бързаме и забравяме най-важното в живота-дома. Обърнем се да го търсим, но вече го няма. Харесах!
-
Много красиво и тъжно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в стиховете му прозира неговата същност!
Благодаря, че сподели!