25 апр. 2015 г., 21:22

Пепелище

1.1K 1 7

                   Пепелище

 

Погуби ни препускащото време.

Отнесе ни във полюси различни.

Угрижени във тежкото си бреме,

живяхме някак чужди и себични.

 

Все бързахме. Къде ли ще отидем?!

Пропускахме най-мъничките щрихи.

Не чухме, не можахме да открием,

зовът на чувства, там, дълбоко скрити.

 

Летят, връхлитат буря след вихрушка...

Угасна пламък в топлото огнище.

Вратата тежка вятъра затръшна.

Какво остана?! Само пепелище.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато човек пише със сърце и душа,
    в стиховете му прозира неговата същност!
    Благодаря, че сподели!
  • Истинска поезия!
  • Благодаря ти, Лена! Поздрави!
  • Тъжна, но истинска поезия.
  • Тъжно, но истина.
    Много нежен коментар, Септември. Наистина е нужно да съхраним вярата, надеждата и любовта, за да преодоляваме трудностите и продължим напред.
    Не винаги човек успява да подреди правилно своите приоритети.
    Дома и семейния уют са най-ценните неща в живота. Затова трябва винаги да откриваме правилния път и вярната посока.

    "Във всяка възможност има трудност, но и във всяка трудност
    има възможност!" Не я пропускайте!

    Благодаря ви Галифрей, Септември, Лиляна и Василка, че споделихте!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...