lindastefani (Камелия) lindastefani (Камелия)
6 95
25 апр. 2015 г., 21:22

Пепелище

1.1K 1 7

                   Пепелище

 

Погуби ни препускащото време.

Отнесе ни във полюси различни.

Угрижени във тежкото си бреме,

живяхме някак чужди и себични.

 

Все бързахме. Къде ли ще отидем?!

Пропускахме най-мъничките щрихи.

Не чухме, не можахме да открием,

зовът на чувства, там, дълбоко скрити.

 

Летят, връхлитат буря след вихрушка...

Угасна пламък в топлото огнище.

Вратата тежка вятъра затръшна.

Какво остана?! Само пепелище.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • lindastefani (Камелия)
    lindastefani (Камелия)
    Когато човек пише със сърце и душа,
    в стиховете му прозира неговата същност!
    Благодаря, че сподели!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Истинска поезия!
  • lindastefani (Камелия)
    lindastefani (Камелия)
    Благодаря ти, Лена! Поздрави!
  • LenaNik (ЕЛена Ник)
    LenaNik (ЕЛена Ник)
    Тъжна, но истинска поезия.
  • lindastefani (Камелия)
    lindastefani (Камелия)
    Тъжно, но истина.
    Много нежен коментар, Септември. Наистина е нужно да съхраним вярата, надеждата и любовта, за да преодоляваме трудностите и продължим напред.
    Не винаги човек успява да подреди правилно своите приоритети.
    Дома и семейния уют са най-ценните неща в живота. Затова трябва винаги да откриваме правилния път и вярната посока.

    "Във всяка възможност има трудност, но и във всяка трудност
    има възможност!" Не я пропускайте!

    Благодаря ви Галифрей, Септември, Лиляна и Василка, че споделихте!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0