Пепелище
Погуби ни препускащото време.
Отнесе ни във полюси различни.
Угрижени във тежкото си бреме,
живяхме някак чужди и себични.
Все бързахме. Къде ли ще отидем?!
Пропускахме най-мъничките щрихи.
Не чухме, не можахме да открием,
зовът на чувства, там, дълбоко скрити.
Летят, връхлитат буря след вихрушка...
Угасна пламък в топлото огнище.
Вратата тежка вятъра затръшна.
Какво остана?! Само пепелище.
© Камелия All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
