ПЕПЕЛИЩЕ
Растеше бурно в липсата на мисли,
без да пазиш прочетените листи.
Гордо отминаваше напред,
уверена във пътя, който бе пред теб.
Днес болка потопи те в самота
и за промяна позволи си сетива.
В цирковата трупа на живота престояла,
на публиката вярна, с воля закърняла –
без цел оставаш в спомени мъртвешки,
покаяна за собствените грешки.
С тебе ни събра уют сред пустошта…
Затворници сме двама на тиха Свобода!
Нека вярваш поне в това,
за да посрещнеш утре новата зора.
Извисена на нейните лъчи,
търси ме отвъд орлови висини.
Там великомъченик с тамяна почети,
от светлината озарена – за мене прикади.
След пожара – въглени в безброя,
след пепелище – пепел във покоя.
Металът огъва се горещ,
ала не топи го запалената свещ!
Днес повярвай във това
и посрещни от утре новата зора.
Извисена на нейните лъчи,
открий ме отвъд орлови висини.
Там затвори очи –
светлината нека ги склопи.
Отломка от скала в пръстта да бъда,
частица ще отчупя и сред мрака ще пребъда.
Веднъж повярвал във мита,
ще те съхраня с искра за Вечността.
Усети ме в музикална тишина.
Приюти ме в многолика самота.
Разпери ме в твоите крила.
Полети, възмогнала надгробната Земя!
© Камен Тодоров Todos los derechos reservados