9 jun 2017, 0:21  

Пепелище

  Poesía » Otra
643 0 1

ПЕПЕЛИЩЕ

 

 

Растеше бурно в липсата на мисли,

без да пазиш прочетените листи.

Гордо отминаваше напред,

уверена във пътя, който бе пред теб.

Днес болка потопи те в самота

и за промяна позволи си сетива.

 

В цирковата трупа на живота престояла,

на публиката вярна, с воля закърняла –

без цел оставаш в спомени  мъртвешки,

покаяна за собствените грешки.

С тебе ни събра уют сред пустошта…

Затворници сме двама на тиха Свобода!

 

Нека вярваш поне в това,

за да посрещнеш утре новата зора.

Извисена на нейните лъчи,

търси ме отвъд орлови висини.

Там великомъченик с тамяна почети,

от светлината озарена – за мене прикади. 

 

След пожара – въглени в безброя,

след пепелище – пепел във покоя.

Металът огъва се горещ,

ала не топи го запалената свещ!

 

Днес повярвай във това

и посрещни от утре новата зора.

Извисена на нейните лъчи,

открий ме отвъд орлови висини.

Там затвори очи –

 светлината нека ги склопи.

 

Отломка от скала в пръстта да бъда,

частица ще отчупя и сред мрака ще пребъда.

Веднъж повярвал във мита,

ще те съхраня с искра за Вечността. 

 

Усети ме в музикална тишина.

Приюти ме в многолика самота.

Разпери ме в твоите крила.

Полети, възмогнала надгробната Земя!

 

 

04.II.2011
Камен Тодоров ©

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камен Тодоров Todos los derechos reservados

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:198cd160

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...