9.06.2017 г., 0:21  

Пепелище

639 0 1

ПЕПЕЛИЩЕ

 

 

Растеше бурно в липсата на мисли,

без да пазиш прочетените листи.

Гордо отминаваше напред,

уверена във пътя, който бе пред теб.

Днес болка потопи те в самота

и за промяна позволи си сетива.

 

В цирковата трупа на живота престояла,

на публиката вярна, с воля закърняла –

без цел оставаш в спомени  мъртвешки,

покаяна за собствените грешки.

С тебе ни събра уют сред пустошта…

Затворници сме двама на тиха Свобода!

 

Нека вярваш поне в това,

за да посрещнеш утре новата зора.

Извисена на нейните лъчи,

търси ме отвъд орлови висини.

Там великомъченик с тамяна почети,

от светлината озарена – за мене прикади. 

 

След пожара – въглени в безброя,

след пепелище – пепел във покоя.

Металът огъва се горещ,

ала не топи го запалената свещ!

 

Днес повярвай във това

и посрещни от утре новата зора.

Извисена на нейните лъчи,

открий ме отвъд орлови висини.

Там затвори очи –

 светлината нека ги склопи.

 

Отломка от скала в пръстта да бъда,

частица ще отчупя и сред мрака ще пребъда.

Веднъж повярвал във мита,

ще те съхраня с искра за Вечността. 

 

Усети ме в музикална тишина.

Приюти ме в многолика самота.

Разпери ме в твоите крила.

Полети, възмогнала надгробната Земя!

 

 

04.II.2011
Камен Тодоров ©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Тодоров Всички права запазени

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:198cd160

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...