ПЕПЕЛИЩЕ

Растеше бурно в липсата на мисли,

без да пазиш прочетените листи.

Гордо отминаваше напред,

уверена във пътя, който бе пред теб.

Днес болка потопи те в самота

и за промяна позволи си сетива.

В цирковата трупа на живота престояла,

на публиката вярна, с воля закърняла –

без цел оставаш в спомени  мъртвешки,

покаяна за собствените грешки.

С тебе ни събра уют сред пустошта…

Затворници сме двама на тиха Свобода!

Нека вярваш поне в това,

за да посрещнеш утре новата зора.

Извисена на нейните лъчи,

търси ме отвъд орлови висини.

Там великомъченик с тамяна почети,

от светлината озарена – за мене прикади. 

След пожара – въглени в безброя,

след пепелище – пепел във покоя.

Металът огъва се горещ,

ала не топи го запалената свещ!

Днес повярвай във това

и посрещни от утре новата зора.

Извисена на нейните лъчи,

открий ме отвъд орлови висини.

Там затвори очи –

 светлината нека ги склопи.

Отломка от скала в пръстта да бъда,

частица ще отчупя и сред мрака ще пребъда.

Веднъж повярвал във мита,

ще те съхраня с искра за Вечността. 

Усети ме в музикална тишина.

Приюти ме в многолика самота.

Разпери ме в твоите крила.

Полети, възмогнала надгробната Земя!

04.II.2011

Камен Тодоров ©