24 feb 2010, 19:25

Пепелни сънища 

  Poesía » Otra
2555 0 46

Сърцето ти тактува неприсъствие,

а аз съм там - приседнала отляво.

Омръзна ми във теб да бъда влюбена,

да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.

Плета мечти от пепелните сънища

и стъквам си омраза, за да мога,

дома ти да завърша с лунни зидове,

с небесен покрив и звезда–прозорец.

От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.

Оградата прилича на бесило...

По двора куца онзи кестен - тромаво,

а слънцето на точка се е свило.

И всеки ден подритвам тишината си,

събирам в шепи твоите усмивки.

Живея, а умирам във душата ти –

самотна църква с кули четвъртинки.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??