24.02.2010 г., 19:25

Пепелни сънища

2.9K 0 46

Сърцето ти тактува неприсъствие,

а аз съм там - приседнала отляво.

Омръзна ми във теб да бъда влюбена,

да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.

Плета мечти от пепелните сънища

и стъквам си омраза, за да мога,

дома ти да завърша с лунни зидове,

с небесен покрив и звезда–прозорец.

От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.

Оградата прилича на бесило...

По двора куца онзи кестен - тромаво,

а слънцето на точка се е свило.

И всеки ден подритвам тишината си,

събирам в шепи твоите усмивки.

Живея, а умирам във душата ти –

самотна църква с кули четвъртинки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...