Сърцето ти тактува неприсъствие,
а аз съм там - приседнала отляво.
Омръзна ми във теб да бъда влюбена,
да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.
Плета мечти от пепелните сънища
и стъквам си омраза, за да мога,
дома ти да завърша с лунни зидове,
с небесен покрив и звезда–прозорец.
От днес до утре - всичко всичко ще е свършило.
Оградата прилича на бесило...
По двора куца онзи кестен - тромаво,
а слънцето на точка се е свило. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация