15 oct 2017, 14:24

Пепелянка 

  Poesía » De amor, Filosófica
1387 4 9

Пепелянка

 

Остра болка като волтова дъга,

изгаряща през тялото минава.

Усещам, че обгръща ме тъга,

и бремето тревога ми внушава.

 

За теб си мисля, паднал и сломен,

с изобилие от обширни рани топли.

Настоявам на момента да си с мен,

да превържеш болезнените вопли.

 

Опитвам лишението си да забравя,

промъква се апатията пепелянка.

Виждам само теб каквото и да правя,

отрови мозъка змията грубиянка.

 

Ухапа ме тя и кръвта избледня

противоотровата е в твоите ръце.

Не искам нищо през нощта и деня,

единствено да излекуваш моето сърце.

© Петър Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??