Пепелянка
Пепелянка
Остра болка като волтова дъга,
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен,
с изобилие от обширни рани топли.
Настоявам на момента да си с мен,
да превържеш болезнените вопли.
Опитвам лишението си да забравя,
промъква се апатията – пепелянка.
Виждам само теб каквото и да правя,
отрови мозъка змията – грубиянка.
Ухапа ме тя и кръвта избледня –
противоотровата е в твоите ръце.
Не искам нищо през нощта и деня,
единствено да излекуваш моето сърце.
© Петър Маринов All rights reserved.
