PetarMarinov (Петър Маринов)
5 76
Oct 15, 2017, 2:24 PM

Пепелянка 

  Poetry » Love, Phylosophy
1540 4 9

Пепелянка

 

Остра болка като волтова дъга,

изгаряща през тялото минава.

Усещам, че обгръща ме тъга,

и бремето тревога ми внушава.

 

За теб си мисля, паднал и сломен,

с изобилие от обширни рани топли.

Настоявам на момента да си с мен,

да превържеш болезнените вопли.

 

Опитвам лишението си да забравя,

промъква се апатията – пепелянка.

Виждам само теб каквото и да правя,

отрови мозъка змията – грубиянка.

 

Ухапа ме тя и кръвта избледня –

противоотровата е в твоите ръце.

Не искам нищо през нощта и деня,

единствено да излекуваш моето сърце.

© Петър Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??