PetarMarinov (Петър Маринов)
5 76
15.10.2017 г., 14:24 ч.

Пепелянка 

  Поезия » Любовна, Философска
1378 4 9

Пепелянка

 

Остра болка като волтова дъга,

изгаряща през тялото минава.

Усещам, че обгръща ме тъга,

и бремето тревога ми внушава.

 

За теб си мисля, паднал и сломен,

с изобилие от обширни рани топли.

Настоявам на момента да си с мен,

да превържеш болезнените вопли.

 

Опитвам лишението си да забравя,

промъква се апатията – пепелянка.

Виждам само теб каквото и да правя,

отрови мозъка змията – грубиянка.

 

Ухапа ме тя и кръвта избледня –

противоотровата е в твоите ръце.

Не искам нищо през нощта и деня,

единствено да излекуваш моето сърце.

© Петър Маринов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??