Пепеляшка

Poesía

598 0 1

ПЕПЕЛЯШКА

Отстъпих те, защото искаш.

В ръцете си - те друг държи.

И тлее болката и стиска

от твоите безмислени лъжи.

Днес, Пепеляшко, не преставаш

да чакаш принцове безброй.

Животът ти - интернет забава,

сега там търсиш новия герой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Човек (Анна Станоева)

Ми, с тази приказка израства всяко момиче и си чакаме принца до дупка, сякаш пък вие не чакате също...

2009-03-31T16:48:04+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0