13 sept 2012, 9:35

Пепеляшка

  Poesía » Otra
630 1 1

Срещнах принц,

живях във замък,

всичко имах,

любовта познавах.

Достигнах дълбоки старини,

живях достойно,

но, уви -

                 събудих се,

дойдох в реалноста -

"пепеляшка"

се видях тогаз!

Ни принц, ни замък...

Само любовта остана,

но не от съня, а от кошмара!

Със болка тежка,

прободни рани

и сълзи, пълни със омрази -

към света, към всички хора,

дори към тоз, за който

днес дъха си давам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...