Срещнах принц,
живях във замък,
всичко имах,
любовта познавах.
Достигнах дълбоки старини,
живях достойно,
но, уви -
събудих се,
дойдох в реалноста -
"пепеляшка"
се видях тогаз!
Ни принц, ни замък...
Само любовта остана,
но не от съня, а от кошмара!
Със болка тежка,
прободни рани
и сълзи, пълни със омрази -
към света, към всички хора,
дори към тоз, за който
днес дъха си давам.
© Галина Йорданова Всички права запазени