Sep 13, 2012, 9:35 AM

Пепеляшка

  Poetry » Other
627 1 1

Срещнах принц,

живях във замък,

всичко имах,

любовта познавах.

Достигнах дълбоки старини,

живях достойно,

но, уви -

                 събудих се,

дойдох в реалноста -

"пепеляшка"

се видях тогаз!

Ни принц, ни замък...

Само любовта остана,

но не от съня, а от кошмара!

Със болка тежка,

прободни рани

и сълзи, пълни със омрази -

към света, към всички хора,

дори към тоз, за който

днес дъха си давам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...