Пепеляшка
Пепеляшка
Пепеляшка огнището пали
и оглежда се в лумнал език,
топлината сърцето ù гали
и потичат през пепел сълзи.
Идват птици и бързо зърната,
разпилени по пода от зло,
пак събират в съда на стената
и изпъват за полет крило.
И защото е орехът кръгъл,
омагьосан разпуква се сам –
Пепеляшка от своя чер ъгъл
очарована гледа натам.
- Облечи се, защото те чакат,
до дванайсет на бала бъди!
Кочияшът каретата стяга –
една тиква, но даже лети.
А на бала... Там принцът скучае...
Но защо, принце, тъжен си ти?
Красотата е някак случайна,
чака среща той в свойте мечти.
И поглежда в прозявка часовник,
но щом после извръща очи
и... внезапно се чувства виновник,
от което дори му личи.
- Извинете, принцесо... бих искал...
И не чувства как в танц се върти...
Но въртят се със тях и стрелките
и в дванайсет дворецът звънти.
Принцът търси прекрасната дева
и сърцето му силно тупти.
- О, две вечери още остават,
непозната, ще дойдеш ли ти?
И в две вечери, тръпно омаян,
две царства той в света замени
за очите – желани – на тая,
с тях която за миг го плени.
Но нали няма нищо тъй вечно,
че да трае по-дълго от миг –
развали се магията млечна
и доби Пепеляшка чер лик.
Беше късно, когато дочу тя –
вече бие дванайстият час...
И остана принцът в почуда
със пантофка от златен атлаз.
Дълго търси той нежния глезен,
който бил е във нея обут...
На девойката пак в труд и песен
преминаваше тихо денят.
Други дàли живота си биха
да им стане по мярка това,
за което я търси жениха
и което сменил бе с царства.
Но седеше, потънала в пепел,
Пепеляшка, а двете сестри –
те посрещаха принца невесел,
който нея най-сетне откри.
В бяс и злоба попита той нервно
и му казаха: - Има едно...
едно още... момиче, но черно...
Той им махна с ръка „Все едно!”
Има срещи в час тежък и мрачен,
от които се срутва нощта,
и учуден, и трогнат – ти плачеш,
възхитен от най-прости неща.
Беше този час в малката къща
и бе принцът там този човек,
у когото съдбата отгръща
не по страница радост, а две!
1990г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados
