22.12.2010 г., 7:08

Пепеляшка

3.9K 0 3

Пепеляшка

 

Пепеляшка огнището пали

и оглежда се в лумнал език,

топлината сърцето ù гали

и потичат през пепел сълзи.

 

Идват птици и бързо зърната,

разпилени по пода от зло,

пак събират в съда на стената

и изпъват за полет крило.

 

И защото е орехът кръгъл,

омагьосан разпуква се сам –

Пепеляшка от своя чер ъгъл

очарована гледа натам.

 

- Облечи се, защото те чакат,

до дванайсет на бала бъди!

Кочияшът каретата стяга –

една тиква, но даже лети.

 

А на бала... Там принцът скучае...

Но защо, принце, тъжен си ти?

Красотата е някак случайна,

чака среща той в свойте мечти.

 

И поглежда в прозявка часовник,

но щом после извръща очи

и... внезапно се чувства виновник,

от което дори му личи.

 

- Извинете, принцесо... бих искал...

И не чувства как в танц се върти...

Но въртят се със тях и стрелките

и в дванайсет дворецът звънти.

 

Принцът търси прекрасната дева

и сърцето му силно тупти.

- О, две вечери още остават,

непозната, ще дойдеш ли ти?

 

И в две вечери, тръпно омаян,

две царства той в света замени

за очите – желани – на тая,

с тях която за миг го плени.

 

Но нали няма нищо тъй вечно,

че да трае по-дълго от миг –

развали се магията млечна

и доби Пепеляшка чер лик.

 

Беше късно, когато дочу тя –

вече бие дванайстият час...

И остана принцът в почуда

със пантофка от златен атлаз.

 

Дълго търси той нежния глезен,

който бил е във нея обут...

На девойката пак в труд и песен

преминаваше тихо денят.

 

Други дàли живота си биха

да им стане по мярка това,

за което я търси жениха

и което сменил бе с царства.

 

Но седеше, потънала в пепел,

Пепеляшка, а двете сестри –

те посрещаха принца невесел,

който нея най-сетне откри.

 

В бяс и злоба попита той нервно

и му казаха: - Има едно...

едно още... момиче, но черно...

Той им махна с ръка „Все едно!”

 

Има срещи в час тежък и мрачен,

от които се срутва нощта,

и учуден, и трогнат – ти плачеш,

възхитен от най-прости неща.

 

Беше този час в малката къща

и бе принцът там този човек,

у когото съдбата отгръща

не по страница радост, а две!

 

1990г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, приятели!
  • В рими звучи по-красиво и от приказката!
  • Приказката чудна в рими..в детството ме върна и засвири...приказките нямат край,вярвай в тях и в чудеса сияй!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....