22.12.2010 г., 7:08

Пепеляшка

3.9K 0 3

Пепеляшка

 

Пепеляшка огнището пали

и оглежда се в лумнал език,

топлината сърцето ù гали

и потичат през пепел сълзи.

 

Идват птици и бързо зърната,

разпилени по пода от зло,

пак събират в съда на стената

и изпъват за полет крило.

 

И защото е орехът кръгъл,

омагьосан разпуква се сам –

Пепеляшка от своя чер ъгъл

очарована гледа натам.

 

- Облечи се, защото те чакат,

до дванайсет на бала бъди!

Кочияшът каретата стяга –

една тиква, но даже лети.

 

А на бала... Там принцът скучае...

Но защо, принце, тъжен си ти?

Красотата е някак случайна,

чака среща той в свойте мечти.

 

И поглежда в прозявка часовник,

но щом после извръща очи

и... внезапно се чувства виновник,

от което дори му личи.

 

- Извинете, принцесо... бих искал...

И не чувства как в танц се върти...

Но въртят се със тях и стрелките

и в дванайсет дворецът звънти.

 

Принцът търси прекрасната дева

и сърцето му силно тупти.

- О, две вечери още остават,

непозната, ще дойдеш ли ти?

 

И в две вечери, тръпно омаян,

две царства той в света замени

за очите – желани – на тая,

с тях която за миг го плени.

 

Но нали няма нищо тъй вечно,

че да трае по-дълго от миг –

развали се магията млечна

и доби Пепеляшка чер лик.

 

Беше късно, когато дочу тя –

вече бие дванайстият час...

И остана принцът в почуда

със пантофка от златен атлаз.

 

Дълго търси той нежния глезен,

който бил е във нея обут...

На девойката пак в труд и песен

преминаваше тихо денят.

 

Други дàли живота си биха

да им стане по мярка това,

за което я търси жениха

и което сменил бе с царства.

 

Но седеше, потънала в пепел,

Пепеляшка, а двете сестри –

те посрещаха принца невесел,

който нея най-сетне откри.

 

В бяс и злоба попита той нервно

и му казаха: - Има едно...

едно още... момиче, но черно...

Той им махна с ръка „Все едно!”

 

Има срещи в час тежък и мрачен,

от които се срутва нощта,

и учуден, и трогнат – ти плачеш,

възхитен от най-прости неща.

 

Беше този час в малката къща

и бе принцът там този човек,

у когото съдбата отгръща

не по страница радост, а две!

 

1990г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, приятели!
  • В рими звучи по-красиво и от приказката!
  • Приказката чудна в рими..в детството ме върна и засвири...приказките нямат край,вярвай в тях и в чудеса сияй!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....