1 oct 2014, 10:44

Пеперуда на устните

  Poesía » Otra
1.5K 1 27

Днес съм слънчев, а небето ми,

облякло празнична одежда,

потапя крайче в свидни езерца...

Целунато, посоката усетило,

попило синевата на надежда –

облаче застинала тъга

поема по пътечка скрита,

която леко го повежда

към кладенчето сухо на очите;

Отдало капчиците тегота – препълва ги...

и край нослето, лъкатушейки изтичва

гореща, непреглътната сълза.

Потрепват устните, а ъгълчето скръбно

е сякаш скрежна пеперуда,

притихнала с притворени крилца;

Ако сълзицата случайно я събуди,

в небето ми ще грейнат две слънца!

 

21.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може и да е хубавко стихото, ама доста старо. Изненадах се, че си го изровила изпод праха на времето. Благодаря, Любомира!
  • Много хубаво!
  • Привет, Светле! Знаеш, невинаги можем да дадем толкова, колкото бихме искали...
    Винаги се радвам, когато отбележиш по един или друг начин моя публикация, а и с прегръдка в добавка, това си е направо награда!
    Желая ти всичко добро, Миличка!
  • При теб винаги всичко е двойно, за да имаш да раздаваш колкото се може повече.....
    Прегръщам те!!
  • Красиво ручейче - вляло се в сърце, където открай време домува красота. Знам, че ще му хареса да е там! Благодаря, Валка!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...