Пеперуда на устните
Днес съм слънчев, а небето ми,
облякло празнична одежда,
потапя крайче в свидни езерца...
Целунато, посоката усетило,
попило синевата на надежда –
облаче застинала тъга
поема по пътечка скрита,
която леко го повежда
към кладенчето сухо на очите;
Отдало капчиците тегота – препълва ги...
и край нослето, лъкатушейки изтичва
гореща, непреглътната сълза.
Потрепват устните, а ъгълчето скръбно
е сякаш скрежна пеперуда,
притихнала с притворени крилца;
Ако сълзицата случайно я събуди,
в небето ми ще грейнат две слънца!
21.09.2014
© Людмил Нешев All rights reserved.
Благодаря, Любомира!
