1 окт. 2014 г., 10:44

Пеперуда на устните

1.5K 1 27

Днес съм слънчев, а небето ми,

облякло празнична одежда,

потапя крайче в свидни езерца...

Целунато, посоката усетило,

попило синевата на надежда –

облаче застинала тъга

поема по пътечка скрита,

която леко го повежда

към кладенчето сухо на очите;

Отдало капчиците тегота – препълва ги...

и край нослето, лъкатушейки изтичва

гореща, непреглътната сълза.

Потрепват устните, а ъгълчето скръбно

е сякаш скрежна пеперуда,

притихнала с притворени крилца;

Ако сълзицата случайно я събуди,

в небето ми ще грейнат две слънца!

 

21.09.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може и да е хубавко стихото, ама доста старо. Изненадах се, че си го изровила изпод праха на времето. Благодаря, Любомира!
  • Много хубаво!
  • Привет, Светле! Знаеш, невинаги можем да дадем толкова, колкото бихме искали...
    Винаги се радвам, когато отбележиш по един или друг начин моя публикация, а и с прегръдка в добавка, това си е направо награда!
    Желая ти всичко добро, Миличка!
  • При теб винаги всичко е двойно, за да имаш да раздаваш колкото се може повече.....
    Прегръщам те!!
  • Красиво ручейче - вляло се в сърце, където открай време домува красота. Знам, че ще му хареса да е там! Благодаря, Валка!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...